История

Нос Калиакра се предполага да датира от преди 4 век пр.н.е.





Тогава областта е населявана от тракийското племе „тиризи“. Географът Страбон казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, наследник на Александър Македонски и управител на Тракция. Една от многото легенди гласи, че в пещерите под носа тои е криел несметните богатства, датиращи още от походите срещу Персия. Историята на Калиакра продължава през годините, като елинистичната епоха, по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена. По време на римляните тракийската крепост е разширена още.

история на нос калиакра

За кратък период от време на нос Калиакра са били построени изключително много кули и укрепления.

341-42 година се дострояват кръгли кули с вече съществуващ външен и вътрешен град. През втората половина на 4-ти век още по-навътре на сушата е изградено трето укрепление с 10 метрови стени, дебели по 2.90 м. При разкопки през 20 век на Калиакра са открити останки от антични и раннохристиянски некрополи.




През 513 г. край Калиакра се води битка между военачалник Виталиан и византийският император Анастасий I. През следващите векове има спорове за състоянието на Калиакра. Според някой, тя претърпява упадък през 7 век заради липсата на заселници. Името на носа и негови варианти биват срещани в различни документи през годините, но не може да се каже със сигурност, дали мястото е точно.

история на нос калиакра

Най-ранната карта с името Калиакра на нея датира от 1318 г.

През годините от тогава тя бива описвана по различен начин от различни изследователи – Capo Calacria или Calacria, Калацерка, чак до първата световна война, когато е имало миночистачен катер с име „Калацерка“.

Най-голям разцвет Калиакра има през втората половина на 14 век, когато е  столица на Карвунското княжество с български владетели Балик и Добротица. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа. Писмени сведения има за мощен средновековен град, където владетелят е сечал собствени монети. Ако посетите Калиакра днес, може да видите още голяма част от крепостните стени и останки от различните стаи резиденцията. Смята се, че Карвунското княжество е последното, което попада под османско владичество. Макар, през 1402 г влашкият войвода Мирча Стари да завзема земи около Калиакра, по-късно същата година, те са отново окупирани от османските войски.  Дори полският и унгарски крал Владислав III Варненчик през 1444 г спрял до носа в похода си срещу Османската империя.

31 юли 1791 г. край Калиакра се води най-голямата морска битка записана в историята на Черно море.

Руска ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков, разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. С тази победа Руско-Турската война (1787-1792 г.) е завършена. На носа е поставена плоча с берелеф на адмирала, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 е издигнат паметник в цял ръст и поставен на възвишение от което се вижда морето.




Една от най-известните легенди за носа е за 40-те български девойки, които завързват косите си и скачат от носа за да избягат от турските поробители. Една от тях била Калиакра и сега носът носи нейното име. В началото на Калиакра има обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“ в тяхна памет.

история на нос калиакра

Друга легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земята под краката му, като така се сформирал носът. Бил заловен, но на носа има изграден параклис символизиращ гроба му. Смята се, че там по време на турското владичество е имало и дервишки манастир.